Грях

Грехът влезе в света и в човечеството чрез дявола (Луцифер или сатана).

В Исая 14:12-15 се говори за това, че той е искал да бъде като Бог и е искал да установи престола си над Божиите звезди. Грехът влезе в човешката раса. Дяволът изкуши Адам и Ева да постъпят по същия начин като него – да не се подчинят на Бог и да престъпят Неговата заповед! От този момент, грехът се предава през всички поколения.

Римляни 5:12 ни казва, че чрез Адам грехът навлезе в света и смъртта се разпростря сред всичките хора, защото „заплатата на греха е смърт” (Римляни 6:23). Човешките същества станаха грешни по природа. Когато Адам съгреши, неговата същност беше променена, неговият дух се отдели от Бога. Той вече имаше склонност да греши. Така както ние приемаме физически белези от нашите родители, така също наследяваме грешното си естество от Адам.

Моисеевият закон беше даден, за да се изявят греховете и хората да различават добро от зло. Всички хора, от Адам до Моисей, бяха подвластни на смъртта, не поради грешните си постъпки срещу закона на Моисей (който нямаха), но поради собствената си наследена грешна природа. След Моисей хората бяха подвластни на смъртта и поради наследствения грях от Адам и поради вменения грях от нарушаването на Божиите закони. Не трябва да забравяме, че това не беше Божията воля за нашия живот. Това се случи поради избора на човек да не се подчини на Бог. Бог винаги е мислел за доброто на човека, тъй като Той го сътвори и го възлюби. Тук Бог отново доказа своята любов към нас с делото на Исус на кръста.

Според 1 Йоан 3:4 грехът е описан като престъпване на Божия закон, което се явява и бунт против Бог.

Думата за грях, която Библията използва, означава: „пропускане на целта, заблуда, погрешно разбиране, нарушение на Божия закон.“

Тоест виждаме, че човек може да съгреши по много начини. Повечето хора си мислят, че само защото не убиват или не крадат, са добри хора. Всъщност по-голямата част от хората, които не вярват в Бог, си мислят, че са добри хора, защото се сравняват с други около тях и ако са „по-добри“ от тях, всичко е наред. Но трябва да разберем едно: ние не можем да си измисляме стандарти и морал, по-които да се определяме като добри или зли. Това, че не сме правили определен грях, не значи, че сме добри или по-добри от някой друг. В Яков 2:10 се казва: „Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.“ Така според Моисеевия закон и според морала, който идва от Божия закон, ние всички съгрешихме във всичко пред Него и сме зли, отделени от Него! Така ние всички заслужихме вечна смърт.

Бог обаче направи нещо невероятно !

Той ни спаси и ни избави от тази вечна смърт, която всички хора заслужиха. Той изпрати Сина Си, Исус Христос, който стана човек и беше на земята, но не беше заченат от мъжко семе, а от Святия Дух, за да не наследи грях. След като казахме, че заплатата на греха е смърт, то трябваше да бъде платена цена за греха, който всеки човек беше направил, ако иска да бъде оправдан и спасен. Преди смъртта на Исус хората извършваха жертви с животни и принасяха тяхната кръв, заради техния грях. В Евреи 10-та глава обаче се разкрива, че това не е била пълната Божия воля за нас, хората, а е било до времето, когато Исус се яви на хората и умря за техните грехове. В 4-ти стих от същата глава се казва, че „не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете.“ Затова Исус дойде като човек, за да понесе нашия грях и да плати тази цена, която трябваше да бъде платена. Нашият грях, болести, проклятия и недостатъци бяха вменени на Него и Той умря заради нашите престъпления. Исая 53:4,5: „Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Негодойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.“ Исус не беше съгрешил нито веднъж. Той не беше заслужил нито едно от мъченията, които го сполетяха. Той направи това, заради нас. Той не само умря, понасяйки нашите грехове, болести и проклятия. Той възкръсна, защото смъртта няма власт над Него! Така Исус победи ада и смъртта и който вярва в Него и Го следва, има вечен живот и греховете са му простени. Който се е покаял за греховете си и е решил да следва Исус до края на живота си, той е оправдан от Него.

1 Йоан 1:9 казва така: "Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ Чрез това дело, Бог освободи всеки, който вярва в Него, от закона на греха и на смъртта (Римляни 8:1,2).